РАЗВА̀ЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разва̀йкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам да се вайкам много, силно; разтюхквам се. — Нали по-лани писаха, че в ряховския митинг убили .. шурея наш, Беломустакова? Развайка се жената, окахърихме се. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 117-118. — Не бива тъй да се носят [дроплите], .., привържете им крилете нагоре, да се не познават, че са скършени, че децата, щом ги видят, ще се развайкат. Ц. Гинчев, ГК, 218-219. Грабнал го [дроба] из ръцете ѝ [на жена си] и го запратил на покрива на къщата .. — .. Мамо маа — развикала се, — ела ма, .. Излязла майка ѝ, .., развайкала се. Чудомир, Съч. II, 125. Яздех до Аспарух .. — Край няма! — рекох, докато отърсвах от кожуха си мокрия сняг. — Ювиги, кога ще спрем за зимуване? Изнемогват хората ни. — Ако е за зимен стан, желая го повече от всички вас. Но къде го това място, дето да спрем? .. — Прав си. Какво съм се развайкал и аз! В. Мутафчиева, ПП [еа].